Deprecated: mysql_connect(): The mysql extension is deprecated and will be removed in the future: use mysqli or PDO instead in /www/sociology-bg.org/old-sociology/root/inc/database.inc.php on line 39
Структурни звена
??????????? ?? ?????????? ?? ?????????

??????-??????????????? ?????????

Основна цел на новосъздадената лаборатория за изследване на конфликти (10.2008) е създаването на мултидисциплинарен подход за изучаването на конфликтите. В рамките на съвременната социална наука, която до голяма степен приема конфликта  не като патологичен или дисфункционален аспект на социалния живот, а като логичен резултат от свободното преследване на множество както индивидуални, така и групови хетерогенни цели и интереси от различните социални актьори, изучаването на конфликтите е от особено значение. Тази констатация е валидна от социологическа гледна точка в рамките на посткомунистическото общество, в което свободното преследване на цели и интереси е сравнително нова социална практика.

Изследователската стратегия на лабораторията е многопластова и е ориентирана към пълноценната й интеграция в Европейското изследователско пространство. Бъдещото й развитие цели привличането на млади изследователи и задълбочено сътрудничество с международната изследователска общност в областта на изучаването на конфликтите. Въпреки волята за извършване на висококачествени емпирични изследвания, в унисон с новите императиви на развитието на съвременните научни изследвания, лабораторията е готова и има капацитет да приема и развива теоретични и аналитично-абстрактни трактовки на проблема за конфликтите.

ИНСТИТУЦИОНАЛНИ КОНФЛИКТИ

  • Междуинституционални конфликти. Основните причини, изтъквани за обяснение на този тип конфликти в България, варират между идеологическо-ценностни до структурални законодателни предпоставки, поставящи различни институции в състояние на тежка конкуренция и борба за достъп и контрол над информацията, генерирана от разузнавателните служби. Нужна е изследователска стратегия, която да изясни причините за генезиса на тези конфликти, да установи обективните предпоставки за тяхната актуалност и цикличност и да предложи механизми за преодоляването им;
  • Конфликти между държавни органи и институции и представители на гражданското общество. В тази област основната цел е да се хвърли светлина върху отношенията на институциите с потребителите на тяхната дейност: граждани, предприемачи, фирми и др. В условията на острите критики, които страната ни търпи за институционалната си уредба и наличието на практики на генерализирана корупция, този конфликт, отчетен като решителен за развитието на България, заслужава особено внимание.
  • Вторично, като специфични аспекти на темата могат да бъдат засегнати и частично изяснени още 2 конфликта, които надхвърлят институционалната сфера - конфликтът за достъп, контрол и употреба на информацията (наличието на „знаещи” и „незнаещи” актьори) и този за начините и формите на институционалната й употреба (използването на информация, генерирана от службите за сигурност и разузнаването).

ПОЛИТИЧЕСКИ КОНФЛИКТИ

В рамките на политическите конфликти се очертават два изследователски лъча :

  • идеологическо-ценностни конфликти ;
  • конфликти на интереси между политически субекти.

Основните форми на идеологическо-ценностните конфликти, които заслужават внимание, могат да бъдат разделени в две категории :

Първата се отнася до появата, дефинирането и кристализацията на ясни конфликтни идеологически позиции по оста либерализъм – консерватизъм. В тази група могат да бъдат класифицирани сравнително актуалният проблем за правата на хомосексуалистите (правото им на организирани обществени прояви), третирането на хетеросексуалните двойки в състояние на съжителство без брак, както и иманентният проблем с все по-голямото участие на чужди граждани и имигранти в икономическия и социален живот на страната. Картографирането на основните нагласи на съвременните българи е без съмнение нужно, както за определяне на идеологическо-ценностните противоречия, така и за поставянето им в една сравнителна перспектива с други страни-членки на ЕС.
Втората форма е хибридна и включва както идеологическо-ценностни аспекти, така и наличието на сблъсък на сериозни икономически интереси. Става дума за т.нар. „екологични” конфликти, които непрекъснато се разгарят около развитието на туристическия отрасъл и природозащитниците. Наблюдава се повтаряща се схема на сблъсък на икономически интереси (собственици на земя, инвеститори, общинска администрация и др.) и на природозащитни организации и субекти. Конфликтите около Националния парк „Странджа”, защитените местности „Иракли”, Сепарева Баня и др., предоставят богат материал за изследването на локални конфликтни ситуации, включващи местните власти и локални актьори, външните регулатори (ЕС, изпълнителна власт, „Натура 2000”), зараждащата се в България природозащитна общност и т.н.


Що се отнася до конфликтите между политическите субекти, в навечерието на предстоящи парламентарни избори основните акценти ще бъдат поставени в две насоки :

  1. Идеологическо-ценностната конкуренция между политическите сили с цел привличането на стереотипен вот.  Основният аспект тук е протичането на борбата за националистическия, ксенофобския, либералния, пауперизирания и прочие вотове;
  2. Вътрешнополитическите конфликти в парламентарно представените политически сили.

ТРУДОВИ КОНФЛИКТИ

Тези конфликти са свързани с поведението на основните участници в трудовия процес и се проявяват на различни нива. Като субекти, потенциални участници в тях на ниво предприятие, се реализират работодатели, синдикати, инвеститори и трудови колективи. На национално ниво трудовите конфликти са свързани с поведението на Тристранната комисия, в която са представени работодателите, представителите на държавата и синдикатите. Трудови конфликти възникват и при подписването на колективни трудови договори между синдикатите и работодателите. На индивидуално ниво конфликти възникват и при подписването на индивидуалните трудови договори, участието в стачки и друг вид действия, разрешени от закона.

ЕТНИЧЕСКИ КОНФЛИКТИ

Развитието на този тип конфликти през последните няколко години показва, че те най-често избухват между българи и роми на ниво индивидуални и битови отношения,  на ниво предприятие, община, квартал, а така също и на ниво ромски организации, държавни институции, и политически партии. Ромското население все по-често е обект на покупко-продажби на гласове по време на общински и  национални избори. Конфликти с етнически оттенък възникват и между представители на държавни организации и институции и българите от турски произход, особено по повод участието в различни Европейски програми, като например „САПАРД”, и др.

Както в рамките на трудовите, така и в тези на етническите конфликти, Лабораторията има за цел да реагира и изследва основно актуални събития, като изследователската стратегия е подчинена на изследвания от типа „hic et nunc” (тук и сега).

 


 

  назад | нагоре | начало 
(C) 2017 - Institute of sociology