Deprecated: mysql_connect(): The mysql extension is deprecated and will be removed in the future: use mysqli or PDO instead in /www/sociology-bg.org/old-sociology/root/inc/database.inc.php on line 39
Структурни звена
?????? „?????????? ?? ??????????, ????????? ? ???????????? ?????”

????????? ???????

Проект “Социология и всекидневен живот – историческа и теоретична реконструкция”

Научен ръководител: ст.н.с.І ст. д.с.н. Кольо Коев

Период: 01.2001 – 02.2004 г.

Източници на финансиране: БАН

Резюме:

Теоретична и историческа реконструкция на немското социално-научно познание от края на ХІХ и началото на ХХ в. през призмата на идеята за всекидневие като конструктивен принцип за генериране на някои от най-важните теоретични дебати в социологията на ХХ в. В центъра на анализа е социологията на Макс Вебер, която се взема като емблематична за основните процеси в немските “науки за културата”. Идеята за всекидневие в тази социология се реконструира чрез задочния диалог на Вебер с лидера на Австрийската школа в икономиката Карл Менгер. Анализът откроява проблема за всекидневието във Веберовата социология през идеята за “икономическо всекидневие”, през опозицията “харизма-всекидневие” достигайки до ключово важната за проекта категория “елементарни форми на всекидневен живот”.

* * *

Проект “Етническите взаимоотношения в армията”

Научен ръководител: ст.н.с.ІІст.д-р Илона Томова

Период: 04.2000 – 12.2000 г.

Членове на екипа:

д-р Янцислав Янакиев, Валентин Жечев,полк. Христо Христов, полк. Петко Петков,Мая Няголова,д-р Красен Даскалов

Източници на финансиране: ФОО „Отворено общество” и МИЧП

Резюме:

Изследователска цел: Анализ на нагласите на командния състав на армията и на наборните военнослужещи от различните етноконфесионални групи към съвместната военна служба и междуетническите отношения в армията.

Приложна цел: Извеждане на приоритетните направления в работата на Министерство на отбраната и Генералния щаб на армията при управлението на етническите отношения във въоръжените сили.

Задачи: Измерване на междуетническите стереотипи, предразсъдъци и социални дистанции сред военнослужещите в армията и сред донаборниците; анализ на проблемите, свързани с включването на младежите с различен образователен, културен и социален статус и с различна етническа и религиозна идентичност в преустройващите се Въоръжени сили; оценка на възможностите , които армейската среда може да предостави за скъсяване на дистанциите и за социална интеграция на младежите от малцинствата; очертаване на вероятните проблемни сфери в междуетническите отношения във Въоръжените сили и пътищата за преодоляването им.

На базата на представително изследване за военнослужащите, представително изследване с донаборници, 68 дълбочинни интервюта с експерти – служители в Министерство на отбраната, Генералния щаб, командири на военни поделения, управленска делова игра бе извършен анализ на етническите отношения в армията и на проблемите на интеграция на младежите от големите малцинствени общности във Въоръжените сили на страната.

* * *

Проект “Понятия за социология на отклоняващото се поведение”

Проф.д.ф.н. Георги Фотев

Подпроект в колективния проект на тема "Социология на отклоняващото се поведение"

С научен ръководител. ст.н.с.ІІст.д-р Валентина Златанова

Период: 10.2001 – 05.2003 г.

Резюме:

Обосновано е мястото на социология на отклоняващото се поведение в дисциплинарната структура на съвременната социология. Изследвано е отношението на социологията на отклоняващото се поведение към други науки, които имат пряко отношение към въпросите на престъпността и разнообразните форми на девиантно поведение. Проведено е разграничение между нелегитимно и легитимно насилие и е осветлен въпросът за историческата обусловеност на социалните норми и патологии. Направено е разграничение между юридически и социологически факт.

* * *

Проект “Образованието в Кърджалийски регион”

Научен ръководител: ст.н.с.ІІст.д-р Илона Томова

Период: 09.2001 – 12.2001 г.

Членове на екипа:Валентин Жечев, Агоп Узунбохосан,Севдие Риза, Джанан Осман

Източници на финансиране: МИЧП

Резюме:

Цел на проекта: Да изготви оценка на проблемите на образованието в Кърджалийски регион.

Задачи: Да изследва образователния статус и нагласите към образование на населението в Кърджалийски регион; да изследва проблемите на образованието в региона и вижданията и готовността на местните актори за решаването им; да изследва проблемите при изучаването на майчин турски език.На базата на изследване на ученици от гимназиалния курс и на техните родители, на фокус-групи с представители на местната администрация, регионалния инспекторат на МОН и активисти на политическите партии, представени в общинския съвет, на дълбочинни интервюта с директори на училища и учители в региона, анализ на документи, вторичен анализ на предишни социологически изследвания, бе изготвена оценка на проблемите на образованието в Кърджалийски регион.

* * *

Проект “Отношението към здравната реформа: Доболничната здравна помощ: практика, оценки и проблеми”

Ръководител: Валентин Жечев

Период: 09.2002 – 01.2003 г.

Членове на екипа:ст.н.с.ІІст.д-р Илона Томова,ст.н.с. д-р Ивайло Търнев, д-р Желязков,д-р М. Димитрова

Източници на финансиране: МЗ

Резюме:

Цел на проекта: Да установи отношението към здравната реформа и към въведените от нея нови елементи в здравното обслужване и по-специално - в доболничната здравна помощ.

Задачи: Да установи общите моменти и различията в начина, по който оценяват промените в здравната система населението, пациентите, професионално заетите в различните звена на доболничната помощ и административния апарат; да се определи степента на информираност за здравната реформа и познаването на основните принципи, регулиращи отношенията между пациентите и доболничната помощ; да регистрира потенциално ефективните информационни канали към населението, професионално заетите в различните звена на доболничната помощ и местните администрации; да установи общия модел на взаимоотношенията между пациентите и доболничната помощ и проблемните точки в него; да установи специфичните проблеми на медицинското обслужване в доболничната помощ при турската и ромската етнически общности.

На базата на национално представително социологическо изследване, изследване за българските турци, изследване на ромите, изследване сред медицински професионалисти (общопрактикуващи лекари, специалисти от доболнична и болнична помощ, медицински сестри, стоматолози и фармацевти), задълбочени интервюта с представители на НЗОК, РЗОК и МЗ, анализ на документи, вторичен анализ на предишни социологически изследвания, дълбочинни интервюта с експерти е изготвена оценка на основните показатели на резултатите от здравната реформа в България в първия етап на нейното реализиране и на нагласите на населението за нея.

* * *

Проект “Социална оценка на нагласите на ромите към главните цели на Националната програма „От социални помощи към заетост”

Научен ръководител: ст.н.с.ІІст.д-р Илона Томова

Период: 09.2002 – 03.2003 г.

Членове на екипа:Валентин Жечев,ст.н.с. д-р Ивайло Търнев,ст.н.с. Искра Белева,Диана Нунева

Източници на финансиране: МТСП

Резюме:

Проектът цели да анализира нагласите на трайно безработни роми към системата за социално подпомагане и готовността им за включване в програмата „От социални помощи към заетост”.

На базата на представително социологическо изследване на ромите в страната, дълбочинни интервюта с ромски лидери, фокус групи със социални работници, анализ на документи, вторичен анализ на данни от предишни социологически изследвания бе изготвена оценка на нагласите на ромите към главните цели на Националната програма „От социални помощи към заетост” в етапа на нейното стартиране.

* * *

Проект “Осигуряване на достъп до здравни услуги на малцинствата”

Научен ръководител: В. Жечев

Период: 06.2002 – 01.2003 г.

Членове на екипа:ст.н.с.ІІст.д-р Илона Томова,ст.н.с. д-р И. Търнев

Източници на финансиране: ЕС – PHARE, Ref: BG 0006.08/LCR

Резюме:

Цел на проекта: Да направи оценка на достъпа на представителите на уязвимите малцинствени общности (роми, български турци и българи мюсюлмани) до медицински услуги. Задачи: Да се предостави информация за достъпа на уязвимите малцинствени общности до медицински услуги и за основните проблеми и трудности, които те срещат; да се регистрират основни характеристики на здравния статус и на здравните нужди на ромите и да се оцени степента, в която тези нужди се задоволяват; да се изследва разпространението на наркотици сред младите роми и отношението им към тези вещества; да се установи степента им на информираност за основните принципи, регулиращи отношенията между пациентите и звената за здравни услуги, за системата от права и задължения на пациентите; да се анализират нагласите им към здравната реформа.

На базата на социологическо изследване на ромите от Бургас, Видин, Враца, Добрич, Лом, Пазарджик, Пловдив, Силистра, Сливен, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, изследване за българските турци, изследване на млади роми от 10 града, медицинско наблюдение и оценка на обективния здравен статус на роми от 15 града, 10 фокус групи с медицински професионалисти (общопрактикуващи лекари, специалисти от доболнична и болнична помощ, медицински сестри и стоматолози), анализ на документи, вторичен анализ на предишни социологически изследвания, е изготвена оценка на здравния статус и достъпа до медицински услуги на уязвимите малцинствени общности в България.

* * *

Проект “Граници на етносоциологията”

Проф.д.ф.н. Георги Фотев

Подпроект в колективния проект на тема Етносоциология

С научен ръководител. ст.н.с.Іст.дсн Таня Неделчева

Период: 03.2003 – 10.2004 г.

Мястото на етносоциологията в ансамбъла от етнонауки като етнография, етнология, етноплитология, етноботаника и т.н. както и близки науки като социална антропология, културна антропология, структурна антропология и т.н.

Изследвано е възникването на етносоциологията и нейното конституиране като социологическа дисциплина. Очертани са дисциплинарните граници на етносоциологията и са разработени нейни ключови понятия и проблеми. Очертан е хоризонтът на етносоциологията и възможностите за провеждане на интердисциплинарни изследвания.

* * *

Проект “Конструиране на ромската идентичност”

ст.н.с.ІІст.д-р Илона Томова

Подпроект в колективния проект на тема Етносоциология

С научен ръководител. ст.н.с.Іст.дсн Таня Неделчева

Период: 03.2003 – 10.2004 г.

Резюме:

В рамките на проекта е разработен проблемът за Конструирането на ромската идентичност. Изследвано е раждането на ромския национализъм и консолидацията на ромската общност на базата на националистическите идеи и факторите, довели до това състояние.

Защитава се тезата, че стигматизацията и преследванията, на които циганите са били излагани в продължение на векове, са толкова значителни фактори, че често имат по-голямо значение за формирането на тяхната група и за тяхната етническа идентичност, отколкото начинът, по който те се самоописват и културните модели, които са развили. Ромите в Европа оцеляват през вековете като група без да имат някъде своя собствена държава, без политическа автономия, без писменост, дори без свой общ език и религия главно поради продължителното и всеобхватно социално изключване и поставянето на твърди граници от страна на макрообществото, и, като ответна реакция – от страна на самите ромски групи. Твърдението на Фредрик Барт, че не толкова специфичното културно съдържание, затворено от етническите граници, а самите граници са тези, които обособяват и съхраняват общността, е особено проницателно, когато става дума за маргинализирани общности, каквато е ромската. Изследвано е нивото на пропускливост на етническите бариери в различни социално-икономически и политически дискурси.

Анализирана е ролята на различни фактори и институции за външното конструиране на ромската идентичност и за социалното изключване на ромите от една страна, и на ромската интелигенция и медии за конструирането на ромския национализъм в годините на прехода.

* * *

Проект “Ромското семейство – аспекти на всекидневието”

Научен ръководител: Алексей Пампоров

Период: 07.2003 – 12.2004 г.

Източници на финансиране: БАН и МЦПМКВ

Членове на екипа:Галина Манолова, ЕИМ при БАН, студенти от НБУ и НХА

Резюме:

Изследването откроява три културни модела, съсъществуващи днес в ромската общност в България, и социалните ефекти при всеки един от тях. Въведен е терминът двойна социална аномия, като случай на разминаване между културно предписаните цели и социалните средства за тяхното постигане, в контекста на перманентна бикултурна екзистенция. Ромската представа за срам е разкрита като център на ромското всекидневие.

Анализът предлага типологизация наромските семейства, в зависимост от легитимацията на брака, уседналостта на групата и икономическите стратегии. Изследвани са приликите и разликите в родствената терминология при петте основни ромски убгрупи7 калдераши, калайджии, хорахане рома, даскане рома и лудари. Предложена е структурна схема на ромската идентичност и класификация на ромските групи. В изследването са използвани качествени методи за набиране на данни. Извадката е целенасочена, двустепенно стратифицирана. Методите за регистрация са пряко наблюдение, дълбочинни интервюта и матрица и родствената терминология.

Публикации по проекта:

  • Пампоров, А. (2004) Ромското семейство – аспекти на всекидневието. София: Ефект, с.130
  • Пампоров, А. (2004) Конструиране и граници на ромската идентичност. Списание на БАН, № 6/2004, с.65-69
  • Пампоров, А. (2003) Ромският брачен модел. Население, № 1-2/2003, с. 164-178

Уеб-страница: http://pamporov.tripod.com/sociology/romafamily.html

* * *

Проект “Мониторинг и оценка на основните показатели за изпълнението на проекта „Реформа в здравния сектор””

Pъководител: Валентин Жечев

Период: 05.2004 – 12.2004 г.

членове на екипа:ст.н.с.ІІст.д-р Илона Томова,ст.н.с. д-р Ивайло Търнев

Източници на финансиране: Световна банка

Резюме:

Цел на проекта: Да регистрира състоянието и тенденциите в развитието на здравната реформа в България през 2003 и 2004 г. Задачи: Да се анализират обществените нагласи към здравната реформа; да се предостави информация за достъпа на населението до медицински услуги и за основните проблеми и трудности на пациентите; да се регистрират основни характеристики на здравния статус и на здравните нужди на населението и да се оцени степента, в която тези нужди се задоволяват; да се установи степента на информираност за основните принципи, регулиращи отношенията между пациентите и звената за здравни услуги, за системата от права и задължения на пациентите; да се регистрира разпространението на корупционни практики в отношенията между пациентите и здравните звена, както и елементите на здравното обслужване, които биват оценявани като особено рискови за развитие на такъв тип практики; да се събере информация за обществените нагласи към преструктурирането и рационализирането на мрежата от болници специално в области Габрово, Ловеч и Стара Загора.

На базата на национално представително социологическо изследване, изследване за българските турци, изследване на ромите, изследване сред медицински професионалисти (общопрактикуващи лекари, специалисти от доболнична и болнична помощ, медицински сестри, стоматолози и фармацевти), задълбочени интервюта с представители на 10 организации на пациенти с хронични заболявания, анализ на документи, вторичен анализ на предишни социологически изследвания, дълбочинни интервюта с експерти, 3 case studies на реформата в болничната сфера в три града в страната е изготвена оценка на основните показатели на резултатите от здравната реформа в България.

* * *

“Национална стратегия за развитието на населението на Република България”

Научен ръководител: чл.кор.д.с.н. Атанас Атанасов

Период: 05.2004–11.2004 г.

Източници на финансиране: БАН и UNFPA

членове на екипа: ст.н.с.ІІст.д-р Илона Томова, ст.н.с. Михаил Иванов,ст.н.с. Саша Тодорова,ст.н.с. Здравка Тонева,ст.н.с. Искра Белева,ст.н.с. Татяна Коцева,Владимир Владов

Резюме:

І. Анализ на състоянието и тенденциите на развитието на населението в България: - Изследване на демографските процеси в големите етноконфесионални общности в България (роми, турци и българи мюсюлмани).

ІІ. Изследване на международния опит в областта на политиките за населението:

  • Изследване на демографските тенденции в Европа и тяхната чувствителност към политически мерки
  • Анализ на демографските политики на Франция, Германия, Швеция, Испания, Полша, Австрия, Белгия, Дания и Унгария.
  • ІІІ. Анализ на участието на неправителствения сектор в осъществяването на активни политики за населението.

    * * *

    Проект “Бедност и етничност. Формиране на “Underclass” сред българските роми”

    Научен ръководител: ст.н.с.ІІст.д-р Илона Томова

    Период: 09.2002 – (12.2005) г.

    Източници на финансиране: БАН

    Резюме:

    Данните, събрани по време на теренната работа, подкрепят хипотезата, че у нас се ражда нов тип бедност, която не е елемент от жизнения цикъл на индивида, а по-скоро социално-икономическа зависимост, oказваща силно влияние върху цели групи от обществото.

    Най-видими са социално-икономическите промени сред ромите. Бедността им добива катастрофални размери и ги обособява в “underclass”. Има всички основания да се очаква задълбочаване на процесите на бедността и неграмотността сред младите, засилване на етническата сегрегация и предаване на тези параметри на бъдещите поколения.

    * * *

    “Стратегия за равноправен достъп на уязвимите малцинства до здравеопазване към”

    Период: 06.2004 – (06.2005) г.

    Източници на финансиране: БАН

    Авторски колектив: ст.н.с. Илона Томова, ст.н.с. Ивайло Търнев, ст.н.с. Михаил Иванов, д-р Маша Гавраилова и др.

    Източник на финансиране: Министерство на здравеопазването, ФОО „Отворено общество”.

    Изготвен е анализ на здравния статус на големите малцинствени общности в България и на проблемите с достъпа им до качествени медицински услуги. В момента се изработва проект за Стратегия за равноправен достъп на уязвимите малцинства до здравеопазване и План за действие.

    * * *

    Проект “Всекидневен живот и принципът на несигурността”

    Научен ръководител: ст.н.сІ ст.д.с.н. Кольо Коев

    Период: 12.2004 – (12.2007) г.

    Източници на финансиране: БАН

    Резюме:

    Проектът е част от поредица теоретични изследвания, които си поставят за задача да реконструират ключово важните за съвременното социологически мислене схващания за всекидневен живот в социологията на 20-ти век. Между досегашните разработки на автора по темата “всекидневен живот” той посочва преди всичко монографиите – Метаморфозите на чужденеца (1991); видимостта: феноменологични контексти (1996); Елементарни форми на всекидневен живот (2000). Като цяло в България интензивна работа по тази проблематика се извършва в Института за критически и социални изследвания. (открояват се изследванията “Модерният жизнен свят: археология на демокрацията”, “Седмичните кинопрегледи: към историческа социология на социализма”, “Практическа логика и комуникативна рационалност” и др. ). Основното допускане в новия проект е, че всяко разгърнато теоретично разбиране за “общество” е сдвоено със една или друга, имплицитна или експлицитна, представа за всекидневие. Важна изходна точка в случая е тезата, че всекидневният живот не е някаква емпирично “чиста” реалност, нито последен дестилат, на който се позовава, който “открива” или отчита социологическото мислене. Съществено значение тук има неговият хибриден облик, който се разкрива при разслояване на “емпиричното” му съществуване – нито научен конструкт, нито свободна от научни въздействия кристализация на човешки взаимодействия.

    Целта на този проект е да се анализира представата за всекидневие в социологическия дискурс в ситуацията на глобална несигурност, когато всекидневието вече не може да се схваща като поле на изначална сигурност, структурирано от т.нар. “системни посредници” - наука, икономика, право, политика. Най-важният очакван негов резултат от него е да се установи дали и до каква степен се е преконфигурирало отношението между социално-научно знание и емпирична реалност.

    * * *

    Проект “Ислямът в България”

    Научен ръководител: ст.н.с.ІІ ст. д-р Веселин Босаков

    Период: 03.2002 – (03.2005) г.

    Източници на финансиране: БАН

    Кратка анотация:

    Очертани и коментирани са многобройните измерения, породени от присъствието на исляма в България. Представена е една възможна изследователска стратегия, която позволява социологическата интерпретация на мюсюлманската общност и нейното пълноценно присъствие в българската социална реалност. Анализирана е спецификата на балканското културно пространство в рамките на представата за европейска култура. Нейните основания се аргументират чрез различния исторически и културен контекст, в който се вписва фигурата на мюсюлманина в европейското и балканското пространство. Параметрите на изследователската ситуация са зададени от “Другия” и съизмерването с него. Отделните глави с различна интензивност визират проблемите, свързани със специфичната етнокултурна ситуация на пребиваването на исляма в различна религиозна среда. Аргументира се тезата, че взаимопроникването на етнически и религиозни характеристики често е причина за повърхностни и необосновани изводи относно начина на презентация на общностната идентичност. С помощта на смисловата натовареност на понятията “хомогенизация” и “консолидация” се прави експозиция на същностни страни от поведението на българските турци у нас. Проблемът за бедността се разглежда с оглед на декласирането на етническите малцинства в България и разпространението на фанатични идеи.

    Чрез изследването на исляма в България се хвърля светлина върху процеса, който определям като смислово конструиране и конституиране на социалната реалност. Това е изключително важен момент относно “хващането” на наличие на безсъзнателни структури в основите на социалната действителност. Проблемното разглеждане на исляма в България като страна на социалния механизъм “разбулва” тайната за регулативната и организиращо-санкционираща функция на тази религия в живота на конкретните правоверни общности. Теоретичното реконструиране на генезиса на исляма в България, на неговата статика и динамика като значим конструктивен принцип в начина на живот, социалното поведение и действията на изповядващите го, разкрива как и защо всекидневният живот “се изсипва” в религиозното пространство, в което се очертават два фундаментални източника на социалните феномени – символите и ритуалите.

    * * *

    Проект “Културни и психологически аспекти на репродуктивните решения”

    <Алексей Пампоров

    Подпроект в колективния проект на тема “Cultural and psychological aspects of reproductive choices: capital cities of Bulgaria, Hungary and Poland

    <С научен ръководител. Проф.д-р Лаура Бернарди

    Период: 03.2004 – (10.2005) г.

    Източници на финансиране: MPIDR

    Резюме:

    Проектът е фокусиран върху връзката между институционалните и мотивационните аспекти на възпроизводство в България, Полша и Унгария – страни, в които след 1990 г. раждаемостта спада драстично. Успоредно с това протичат процеси по промяна на традиционния семеен модел: броят на безбрачните съжителства и извънбрачните деца, както и употребата на модерни методи на контрацепция, нараства рязко.

    В съществуващата литература се поставя акцент върху трудностите, породени от прехода към пазарна икономика – дезориентацията, несигурността и оскъпяването на процеса по отглеждане на деца. Съществуващите представителни изследвания предлагат обяснителни модели на базата на икономическите и културните специфики на страните, но не могат да направят разграничение между тях.Целта на проекта е да се откроят особеностите на репродуктивната култура във всяка една от страните, както и начините, по които тя задава рамката на репродуктивното поведение и създаването на семейство. Проектът се опира на теренно изследване с дълбочинни интервюта, фокусирани върху репродуктивните решения на индивиди, започнали техния репродуктивен живот преди и след икономическия преход. Извадката в България е обвързана с извадката на изследването “Взаимоотношения между поколенията и половете” (Generation and Gender Survey), 2004, което допълнително ще позволи един по-задълбочен анализ на получените данни.

    * * *

    Отношения между поколенията и половете, Институт „Макс Планк” и Институт по социология към БАН – член на екипа: ст.н.с. ІІ ст. Илона Томова. 2007-2008

    Социално-икономическото положение на уязвими етнически малцинства в България, НССЕДВ към МС /научен ръководител ст.н.с. ІІ ст. Илона Томова./; 2007.

    Здравни проблеми на ромските жени в Кюстендилска област, 2007, Областен съвет – Кюстендил /научен ръководител ст.н.с. ІІ ст. Илона Томова, 2007;

    Социални неравенства в Централна и Източна Европа: Сравнителен анализ на Полша и България – международно сравнително изследване на Max Plank Institute for Cultural Anthropology, Halle; член на екипа: ст.н.с. ІІ ст. Илона Томова, 2006-2007.

    Миграционни процеси при ромите в България – община Сливен и община Монтана, научен ръководител ст.н.с. ІІ ст. Илона Томова , 2006;

    Етничност и социално изключване. Институт по социология, БАН – научен ръководител ст.н.с. ІІ ст. Илона Томова ; 2005-2007.

    Интеграция на ромите в българското общество: Социално-икономически проблеми на ромите в Кюстендилска област. Областен съвет – Кюстендил; научен ръководител ст.н.с. ІІ ст. Илона Томова;2006

    Демографски процеси в големите малцинствени общности, НССЕДВ, Министерски съвет, научен ръководител ст.н.с. ІІ ст. Илона Томова, 2004–2005 ;

    Европа: емоции, идентичности, политики, 2003, международно изследване под ръководството на проф. Луиза Пасерини, член на екипа - ст.н.с. ІІ ст. Илона Томова, 2003.

  назад | нагоре | начало 
(C) 2017 - Institute of sociology