Deprecated: mysql_connect(): The mysql extension is deprecated and will be removed in the future: use mysqli or PDO instead in /www/sociology-bg.org/old-sociology/root/inc/database.inc.php on line 39
Структурни звена
?????? „???????? ? ????????????”

????????? ???????

Неделчева, Т. От национална към културна идентичност
Период на провеждане: 1997-1999
Финансиране: Програма RSS, CEU
Позиция: Ръководител

Неделчева, Т. Жените и мъжете в българското село: разделение на труда, вземане на решения и достъп до ресурси
Период на провеждане: 1999-2001
Финансиране: FAO – UN
Позиция: Член на изследователския колектив

Неделчева, Т. Социални перспективи пред общини със смесено население
Период на провеждане: 2003
Финансиране: Национален съвет но етнически и демографски проблеми
Позиция: Член на изследователския колектив

Неделчева, Т. Етносоциология
Период на провеждане: 2004
Финансиране: CRC (CDC) – CEU
Позиция: Ръководител

Драганова, М. „Новите актьори в частния сектор на селското стопанство в
прехода към нов икономически ред” (1994-1996)
(индивидуален проект)
Финансиране: Research Support Scheme – Институт „Отворено общество”, Прага
Резюме: Идентифицирани са новите социални актьори в частния сектор на селското стопанство от началото на прехода и новите форми на аграрно предприемачество. На базата на типологични критерии са дефинирани типовете земеделски стопанства и социалните подгрупи на фермерите: еднолични фермери, семейни земеделски стопани, арендатори, агробизнесмени. Направен е икономически профил и са изведени техни основни социални характеристики, ценностни качества, мотивации, мнения, нагласи и оценки за различни социални процеси. Разкрити са и са анализирани различия и прилики между отделните типове фермери по тези характеристики и в регионален аспект. Използвани са различни социологически методи за набиране и анализ на информация (анкетна карта, персонални интервюта, директни наблюдения, анализ на категориални данни).
Публикации по проекта:
Draganova, M. “Family Farming in Bulgaria: Strenghtening of Positions and Further Development.” In: K.Gorlach and Z.Serega (eds.). Family Farming in Contemporary World: East-West Comparisons. Jagiellonian University, 1995, Krakow, 77-85.
Draganova, M. Agrarian Policy in Bulgaria: Clash between Viable Individual Models for Survival and Contradictive State Policy? Agricultural Economics Journal, 41, 10-11, Prague, 1995, 471-476.
Draganova, M. “New Social Actors in Bulgarian Private Sector Agriculture”. In: The Bulgarian Village and Globalisation Processes. ALJA Press, Sofia, 1997, 45-56.
Draganova, M. “The Private Agricultural Sector and the Appearance of Farmers' Class in Bulgaria.” In: N.Tilkidjiev (ed.). The Middle Class as a Precondition of a Sustainable Society. AMCD, LIK Pubs. House, Sofia, 1998, 301-311.
Драганова, М. Колизии в преобразованията на селския живот. ИК „ЛИК“ 2002, София, 258 с.


Драганова, М. Местно участие и социална структура на териториалните общини. Международен проект (Полша, Русия, България, Канада), (1996-1997)
Ръководител: Павел Староста, Университет на Лудж, Полша
Ръководител за България: Мариана Драганова.
Финансиране: Университет Римуски, Квебек, Канада и Фондация “Отворено общество”, Полша.
Резюме: Сравнително изследване на случаи: общини от различните страни (по три общини от Полша, Русия и България) със сходна големина и с близък административен статус. Целта на изследването е да се разкрие степента на социална идентификация и привързаност на местните жители с местната общност. Идентификацията е конструирана в две скали: едната на основата на аспекта когнитивно-интерес, другата - в емоционален аспект. Емпирично са изведени и анализирани основните културно-исторически, социални, политически и други факторни детерминанти, обясняващи различни модели на идентификация и местна свързаност, социална и политическа активност, както и техния интензитет. Направена е типологизация на общините от различните страни на основата на факторен анализ. Използвани са регресионни модели за извеждане на типовете социална и емоционална социална идентификация.
Публикации по проекта:
Starosta, P., M. Draganova. Social Identification with Local Communities and the Globalization Process in Rural Areas of Eastern Europe”. In: Kasimis Ch., Papadopulos A.G., (eds.). Local Responses to Global Integration, Aldershot: Ashgate, 1999, 133-152.


Драганова, М. Мъжете и жените в българското селското стопанство: разделение на труда, взимане на решения и достъп до ресурси (1999-2000)
Автори: Георги Фотев, Мариана Драганова, Таня Неделчева, Максим Молхов
Финансиране: ФАО към ООН.
Резюме: Целта на проекта е да се апробират методи и процедури за събиране на дезагрегирани данни за мъжете и жените в селското стопанство в България, относно разделението на труда, вземането на решения и достъпа им до ресурси; да се очертаят главните тенденции на протичащите в българското село трансформации, свързани с отношенията между двата пола: социални позиции, роли, ценности и идентичности в променящия се селски свят; да се експлицират неравенствата по пол в рамките на традиционно и модерно, нормативно и фактично, глобално и регионално. Изследването показва промени в разделението на труда по пол в селскостопанското производство и преструктуриране на женския труд във фермата; засилване диверсификацията на дейностите в селскостопанските домакинства и заетост извън селското стопанство (pluriactivity). Засилва се значимостта на нови дейности (пара-селско стопанство) като селски туризъм, занаяти и др. Нарастване делът на доходите на селските домакинства от дейности извън селското стопанство. Изследвани са различни етнически групи, което позволява да се направи сравнителен анализ както в социално-икономическите, така и по ценностно-мотивационни и поведенчески характеристики. Проектът се базира на национално представително емпирично социологическо изследване, проведено по метода на стандартизираното интервю и 4 фокус групи. Изследвани са 1200 лица, по равно мъже и жени, от 120 села.
Публикации по проекта:
Фотев, Г. , М. Драганова, Т. Неделчева, М. Молхов Светът на селските жени. Г. Фотев (ред.). Изд. ЛИК, София, 2001.
Draganova, M. Gender Aspects in the Division of Labour in Bulgarian Agriculture. 2001, In: Georgy Fotev (ed.) Bulgarian Rural Women Today. Sofia, LIK Publishers, 2001: 55-96.
Draganova, M. Gender Issues of the Access to Resources and Decision Making in Bulgarian Farm Households. In: Georgy Fotev (ed.) Bulgarian Rural Women Today. Sofia, LIK Publishers, 2001: 97-111.
Драганова, М „Селската жена между традицията и модерността: позиции, приноси, ценностни ориентации.“ В: Драганов, М. (състав. и ред.) Селската жена в България – за равен достъп до участие. ИК КОТА, София, 2005: 133-158.


Драганова, М. България: изследване на нуждите за развитие на селските райони (2003)
Ръководител: Представителство на Световната банка, София
Член на изследователския колектив: Мариана Драганова.
Финансиране: Световна банка, Министерство на земеделието и горите
Резюме: Целта на проучването е: 1) да разкрие социално-икономическите и човешки измерения на живота на жителите в селските райони, на основата на идентифициране на базисните нужди, потребности, приоритети и затруднения, които те изпитват, според тяхното мнение и мнението на всички заинтересовани страни; 2) да формулира стратегии, препоръки и мерки за развитие на селските райони. Изследвани са различни социални типажи/субекти – селски домакинства, възрастови групи, безработни, предприемачи, кооперации, представители на местната власт. Въз основа на събраната количествена и качествена информация са изведени типове семейни и индивидуални стратегии, приоритетни нужди и грижи на местните жители. Установени са недостатъчен/ограничен достъп до качествени социални услуги, недоразвита, с лошо качество или липса на отделни елементи на инфраструктура. Изведена е необходимост от междусекторно взаимодействие и местни и регионални стратегии и политики, ориентирани към конкретните проблеми на хората. Изследването е проведено в 14 селски по-слабо развити общини и 56 села.
Публикации по проекта:
България: проучване на нуждите за развитие на селските райони. Издание на Световната банка, 2004.


Драганова, М. Развитие на местните общности: децентрализация и нови подходи в преструктурирането на селските райони в България и Финландия. (2006-2008)
Научен ръководител: Мариана Драганова
Членове на колектива: Лео Гранберг Руралия институт, Миккели, Университет на Хелзинки и Йоуко Никула, Институт Александър, Университет на Хелзинки, Финландия
Финансиране: ЕБР - БАН и Финландска академия
Резюме: Съвместният проект цели да се разбере ролята на гражданските инициативи, участието на хората от локалните общности, чрез различни форми на участие за постигане по достоен път модернизацията и устойчивото развитие на селските райони. Представени са интегрирани подходи за устойчиво развитие на селските райони в двете страни, като акцентът е върху подхода на участие и подходът „ЛИДЕР” - основен инструмент за децентрализирано управление и интегрирано развитие в контекста на засилване на местната автономия в европейското пространство. Изследвани са вече изградени действащи партньорства, като основен инструмент за постигане на добро местно самоуправление с участието на всички заинтересовани страни, за стимулиране на местното икономическо развитие, създаване на местен капацитет и умения за изработване на интегрирани местни стратегии за подобряване качеството на живот в селските райони. Сравнителен анализ на успешно приложени подходи за местни партньорства на примери от България и Финландия. Основен метод – интервюта с различни местни актьори, представители на НПО и местната власт.
Публикации по проекта:
Драганова, М. С участие и партньорство към устойчиво развитие на селските райони. В: Кожухарова-Живкова (Ред.) Мобилност, уязвимост, устойчивост. Изд. „Аля”, София, 2008, с. 49-65.
(Основната публикация е предстояща).

Златков, Ц. 2002 – 2006. Социалнопрофесионална ситуация на заетите в изпълнителските изкуства (самостоятелна тема)


Златков, Ц. 1997. Българите и политическите и икономически промени в страната
(ръководител за България, като част от Международното изследване на икономическите нагласи с координатори д-р Джонатан Кели, Австралия и д-р Кшищоф Загурски, Полша)


Златков, Ц. 1991 – 1992 Изборни процеси и политическа стабилност в страните от Централна и Източна Европа
(международен проект – координатори Джек Белашак, САЩ и Кшищоф Яшевич, Полша)


Златков, Ц. 1990. Формиране на нови политически и икономически структури в посткомунистическите страни от Централна и Източна Европа (рък. Антони Камински – Институт за политически изследвания ПАН)


Златков, Ц. 1988-1990. Социално положение и характеристика на инженеро-техническата интелигенция в България и Словакия
(ръководите за България, съвместно с д-р Йозеф Коща - Институт по философия и социология Братислава, Словакия)

Келиян, М. Българските и японските фермери: аграрна икономическа култура и ценностна система (1994-1997)
Финансиране: Японската фондация
Автор: Мая Келиян
Резюме: Изследвани са особеностите на аграрната икономическа активност в България и Япония, подробно са характеризирани земеделските кооперации в двете общества, ценностите и нагласите на фермерите по повод на селскостопанския труд.
Публикации по проекта:
Keliyan, M. 1994. The Role of the State in the Transition of Bulgarian Agriculture to a Market Economy. In: Symes, D. & Jansen, A. J. (eds.). Agricultural Restructuring and Rural Change in Europe. Agricultural University Wageningen, Wageningen. 128-136.
Келиян, М. 1996. Българското и японското село: социално-икономически модели и икономическа култура. Издателство “Свободна инициатива”, София. 46 с.
Keliyan, M. 1996. Farm Culture and Rural Development in Bulgaria and Japan: a Comparative Perspective. Swiss Journal of Sociology. 22 (2). Seismo Verlag, Zurich, Switzerland. 385-411.
Keliyan, M. 1996. The Transformation of Agriculture. Bulgaria at the Crossroads. Jacques Coenen-Huther (ed). Nova Science Publishers, Inc., New York. 233-245.
Keliyan, M. 1996. Agriculture and Rural Development in Bulgaria and Japan: a Comparative Perspective. In: Rural Potential for a Global Tomorrow. Alia Press, Sofia. 80-85.


Келиян, М. Селските общности и земеделската система на Япония (1997-1999)
Финансиране: Японска асоциация за подпомагане на науката.
Автор: Мая Келиян.
Резюме: Особеностите на селските общности, техните функции и организация са анализирани в историческа перспектива, като се акцентира върху мобилизиращия им потенциал в съвременното общество. Изследвана е ролята на инициативните местни актьори в живота на локалните общности.
Публикации по проекта:
Келиян, М. 1998. Модернизацията в контекста на българската и японската история и културна идентичност. В: Байчинска, К. (Ред.). “Социалните науки и социалната промяна в България”. Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, София. 141-145.
Келиян, М. 1998. Процесите на социална стратификация в днешното българско село. В: Тилкиджиев Н., Колева, С., Златков, Ц., Келиян М. и Д. Костова. Социална стратификация и неравенство. М-8-М, София. 164-182.
Келиян, М. 1998. Модернизацията в сравнителна перспектива: опитът на България и Япония. В: Социологически проблеми. 1-2, 141-152.
Келиян, М. 1999. Япония и България: Модернизацията, средните слоеве и селските общности. М-8-М, София. 246 с.


Келиян, М. Местни инициативи и стилове на живот в японски общини (2004-2006)
Финансиране: Университет Киото, Япония.
Автор: Мая Келиян – ръководител.
Резюме: Идентифицирани са инициативните социални актьори в локалните общности и са изведени социално-груповите им характеристики.
Публикации по проекта:
Келиян, М. 2005. Местни инициативи и стилове на живот на старите хора в японското село. В: Кожухарова-Живкова (Ред.). Село и евроинтеграция – българският случай. Издателство “Аля”, София. 231-241.


Келиян, М. Традиционните форми на взаимопомощ в японските местни общности (2004-2006)
Финансиране:Университет Тояма, Япония.
Автор: Мая Келиян – ръководител.
Резюме: Характеризирани са формите на общностна интеграция и проявите на гражданска инициатива в локалните общности и е изследвано въздействието им върху развитието на гражданското общество.
Публикации по проекта:
Келиян, М. 2007. Туризмът като ресурс и стратегия на локалните общности в съвременна Япония. В: Кожухарова-Живкова (Ред.). Село и туризъм. Издателство “Аля”, София. 144-154.


Келиян, М. Неформалните структури в японските местни общности (2004-2006)
Финансиране: Девически Университет Нара, Япония
Автор: Мая Келиян – ръководител.
Резюме: Изведени са особеностите на формалните и неформалните структури в съвременните японски локални общности и е изследвано въздействието им върху стила на живот на днешното японско общество.
Публикации по проекта:
Келиян, М. 2004. Земеделският труд и селските традиции в японските градски общности. В: Кожухарова-Живкова, В. (Ред.). Духовният живот в българското село – регулатор на социалните отношения. Издателство “Аля”, София. 76-82.

Кертиков, К. Формирането на новия тип личност в условията на урбанизация
(1978-1983) (Извадка: 7200 души.)
Изследователи: К. Кертиков, (ръководител), А. Атанасов, А. Ю. Тотев, Е. Лозев, Н. Тилкиджиев, А. Стоянова (секретар-координатор), С. Тодорова, З. Тонева, З. Стайков, Ж. Стаменова, С. Ефремов, Б. Аврамов, С. Петров (статистик) и др.
Анотация: Това е първото проведено в страната емпирично социологическо изследване на българските турци. Възложено и финансирано е от тогавашния ЦК на БКП. До края на 1989 г. резултатите от него са засекретени, а след тази дата все още не са цялостно публикувани. Емпиричната информация и анализа им послужи за подготовката на съвместните решения на бившите ЦК на БКП, Държавния съвет на Н. Р. България и Министерския съвет за преминаване от тоталитарен национализъм към етническа демократизация на страната. (Вж. Решенията на трите институции от 29 декември 1989 г.)
Чрез изследването, паралелно осъществено с проучването на българските цигани (с научен ръководител Д. Димитров) се поставя по същество началото на емпиричното направление в българската етносоциология.
Въз основа на резултатите от това именно изследване са проведени (също под ръководството на К. Кертиков) още девет емпирични етносоциологически изследвания, между които: “Масовата изселническа психоза на българските турци ”, “Обратната вълна на българските турци” (Вж. Сб. “Етническият конфликт в България – 1989 г”., Профиздат, 1990 г.), “Общественото мнение за решенията на Пленума на ЦК на БКП, Държавния и Министерския съвет на НР България от 29 декември 1989 г.” (м. януари 1990 г.), “Участието на етнополитическите партии в изборите за Велико народно събрание” (1990 г.), “Българските каракачани в условията на демокрация” - (1992 г.), “Национални интереси и национална отговорност” (1994 г.), “Оценка на Рамковата програма за равностойна интеграция на ромите в българското общество и изработване на Оперативен план за действие (2005 г.) и др.
Изследванията са финансирани (или съфинансирани) от ЦК на БКП, ЦС на БПС, Народното събрание на Р. България, БАН, МОНТ (респ. МОН), Световна банка за развитие.


Кертиков, К. България – Македония: проблеми на новия тип междудържавни отношения
Изследването е финансирано от МОН.
К. Кертиков (ръководител), Н. Генов, Т. Неделчева, М. Малеска (БЮР Македония), А. Владова, А. Сейтов (Русия), М. Иванов, Ж. Недев, Д. Арсенова, М. Захариева, А. Мантарова, В. Ганчева, Е. Игнатова, П. Петков, М. Калфова, А. Първанов, В. Тодоров, Б. Колев и др.
Анотация: Резултатите от изследването са обективирани в три научни конференции (с международно участие) , в серия от публикации (в електронното спис. “Балкани-21” (www.balkans21.org) и в три научни сборника, издания на Института по социология и всички започващи с наименованието “България – Македония” …” (Съст. и отг. ред. К. Кертиков - т. 1 -2001 г.,197 с., т.2 – 2002 г., 317 с., т. 3 – 2004 г., 187 с.)


Кертиков, К. Евро-интеграцията на България – философски, социологически и географско-екологически проблеми.
Изследването е в рамките на Научен консорциум, обхващащ изследователи от три институти на БАН – Институт по социология, Институт за философски изследвания, Географски институт (2003 – 2008 г.)
Реализирано е чрез финансиране от МОН.
К. Кертиков (председател на Консорциума), В. Проданов – ръководител на Философско направление, Б. Колев – ръководител на Географско-екологическо направление, А. Мантарова – ръководител на Социологическо направление.
Анотация: Предмет на изследването са перспективите и противоречията в пред присъединителния процес на Р. България към Европейския съюз.
Резултатите са публикувани в серия от публикации, включително и в осем научни сборници . (Вж. Проданов, В., Съст. и отг. ред., А. Мантарова, съст. и отг. ред.)

Кертиков, К. Оценка на Рамковата програма за равностойна интеграция на ромите в българското общество и разработване на “Оперативен план за действие”

К. Кертиков (научен ръководител), А. Мантарова, П. Петков, П. Бояджиева, З. Тонева, В. Ганчева и др., включително и представители на дванадесет ромски организации.
Анотация: Изследването е финансирано от Световната банка за развитие. Депонирано е в Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет на Република България.
Въз основа на него е разработен “Оперативен план за действие за равностойна интеграция на ромите в българското общество». Проектът е заложен като основа за информация, за изпълнение и контрол в сайта на НСЕДВ към Министерския съвет на Р. България.


Колева, Г. Организационна структура на частния бизнес в България – възникване, развитие и борба за влияние (1996-1998)
Финансиране: фондация „Отворено общество”, Research Support Scheme.
Основни резултати: Проектът очертава изследователското поле на бизнес организациите. Бизнес организациите се разглеждат като формиращ се надежден инструмент на гражданското общество и на бизнеса в България за ускоряване на демократичните процеси и подтикване на държавните институции към създаване на благоприятна среда за развитие на бизнеса. Дефинират се и се анализират основни параметри на бизнес организациите (цели, структура, дейности, проблеми). Разглеждат се механизмите на взаимодействие с институциите на държавата и властта и участието във взимането на решения.
Публикации по проекта:
Колева Г. 1998. Бизнесът в България - институционализация и представителство на интереси. Социологически проблеми, кн.2
Koleva G. 1998. How the Middle Class manifest and defend its Interests: The case of Business organizations. In:The Middle Class as a precondition of a sustainable society. AMCD, Sofia.
Koleva, G. 2001. “Les regroupements de PME privees en Bulgarie: de nouveaux
acteurs economiques”, dans: Jacques Boucher, Guéorgui Fotev et Svetla Koleva (dir.),
Mutations de société et quête de sens. Une rencontre entre des sociologues bulgares
et québécois, Sofia, Éditions LIK, pp. 205 – 214.


Колева, Г. (член) Периферната община: ресурси за местно развитие (декември 1999 – декември 2000)
Финансиране:: фондация „Отворено общество”.
Автори: Николай Тилкиджиев - ръководител, членове: Мая Келиян, Галина Колева, Румяна Стоилова.
Публикации по проекта:
Периферната община: ресурси за местно развитие.2000. Колективна монография: Н.Тилкиджиев - редактор, съавтори - Н.Тилкиджиев, М. Келиян, Г. Колева и Р.Стоилова. София, АРСК - ЛИК, 208 с.


Колева, Г. Средните слоеве в локалната общност: администраторите, интелигенцията и предприемачите в две периферни общини (май 2000-юли 2002)
Финансиране: Институт по социология при БАН
Автори: Николай Тилкиджиев - ръководител, членове: Мая Келиян, Галина Колева, Румяна Стоилова.
Публикации по проекта:
Колева, Г. 1999. Средната класа в България: трудности на растежа или растеж на трудностите? (Интервюта). Социологически проблеми, кн.1


Колева, Г. Малкият и среден бизнес в контекста на социалното разслояване (1999- 2002)
Финансиране: Институт по социология при БАН.
Автор: Галина Колева
Основни резултати: Проектът има за обект малките и средни предприятия от гледна точка на техния субект – собственици и работодатели, хората на частната стопанска инициатива, предприемачите. Анализът предлага две гледни точки – тази на фирмената или организационната форма и тази на индивидуално-груповото ядро (субектно-съдържателна гл.т.) – профил на предприемача, мотивация и поведение, общностен потенциал и ресурси. Предлага се систематизация на основни възгледи и понятийно-съдържателни интерпретации в изследователското поле на предприемачеството и дребния бизнес и мястото на самостоятелните икономически актьори в стратификационните схеми. Анализират се различни аспекти на „социалната инфраструктура на МСП и техните субекти.
Публикации по проекта:
Колева, Г. 2002. Бизнесът между глобализационните предизвикателства и локалните ограничения. В: Социологически перспективи. Съст. Н.Тилкиджиев и С.Дончев, Акад. Издателство “Марин Дринов”, София, с. 44-52.
Колева Г. 2004. Бизнесът като посредник в селската общност. В сб. Духовният живот в българското село – регулатор на социалните отношения. Съст. И ред. Веска Кожухарова. Bulgaria Rusticana,изд. Аля, С.105-112
Колева Г. 2005. Предприемачеството - някои въпроси към теорията и практиката. Сборник „Социология и икономика”, УНСС, София.
Koleva, G. 2006. Business and Entrepreneurs: Role and Positions in the Modernizing Society. In: Sociological Problems, Special Issue 2006.


Колева, Г. CINEFOGO - Network of Excellence “Civil Society and New Forms of Governance in Europe - The Making of European Identity” (2005-2008)
Международен проект с главен координатор проф. Томас Бойе - Роскилде Университет, Дания.
Финансиране: Европейска общност - 6-та Рамкова програма на Европейската комисия.
Автори (от българска страна): Галина Колева и Николай Тилкиджиев ; Сийка Ковачева-национален координатор, Петър-Емил Митев и Стефан Видев - NEC; Красимир Николов - BECSA.
Публикации по проекта:
Koleva,G. 2006. Dominant approaches to civic participation. In: Civil Society, Citizenship and Civic participation in Bulgaria. Review of Public Discourse and Academic Literature. CINEFOGO, Workpackage 2. Co-authors: Siyka Kovacheva, Stefan Videv, Petar-Emil Mitev, Galina Koleva and Nikolai Tilkidjiev. MAKROS Publishing, Plovdiv.
Колева, Г. 2006. „Роля и организация на европейското гражданско общество”. Международна конференция в рамките на мрежа по компетентност CINEFOGO. Социологически проблеми, кн.3-4.

Накова, А. “Общуването между българи, турци и роми в когнитивна перспектива”
индивидуален изследователски проект – 2003-2006 г.
Резюме: проектът проблематизира възможностите на когнитивизма за описание на междуетническите взаимоотношения от гледна точка на динамиката на етническата толерантност при активизирането на когнитивните елементи на общуването при етнически смесено население. Във връзка с това са изследвани взаимните представи (авто- и хетеростереотипи) на различните етнически групи в един малък град със смесено в етническо отношение население в България и тяхната роля за постигането на междуетническа толерантност.


Николов, С. СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ „ГРАДЪТ И СЕЛОТО" – част от националното преброяване на населението 1986 г. – ръководител на провеждането в Благоевградски окръг
Николов, С. НАГЛАСИ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ ПРЕЗ 1994 г. (ръководител на екипа)


Николов, С. ПОДРАСТВАЩИТЕ ПРЕД ЗАПЛАХАТА ОТ СПИН (международен проект, ръководител на екипа за провеждане на изследването в България)
Николов, С. ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА ЕТНИЧЕСКИ ХЕТЕРОГЕННИ ЧАСТИ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ – индивидуален проект, подкрепен със стипендия на НАТО (1995-6 г.)


Николов, С. МЕСТНАТА ДЕМОКРАЦИЯ И НОВИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕАЛНОСТИ. СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ (колективен проект на секция „Социология на политиката и организациите") – ръководител на екипа за ІІ етап на проекта

Петкова, И. Соцално-психични отношения между поколенията в България. 1978.


Петкова, И. Социално-психологически проблеми в столичните бюра по труда. Юли 1991

Петкова, К. “Към десегрегация на българското училище: образователни политики и социални технологии за преодоляване на отпадането на роми”, по договор ОХН-1511/2005 г. на ФНИ-МОН,
Ръководител: Николай Tрифонов Тилкиджиев - проф. д.с.н. Институт по социология
Членове:
Валентина Георгиева Миленкова, ст.н.с.ІІ ст. д-р Институт по социология
Камелия Петкова Цветкова, н.с.ІІ ст. д-р, Институт по социология
Наташа Николова Милева- специалист, Институт по социология
Период на провеждане: 2007-2008
Източници на финансиране: ФНИ-МОН
Резюме: Проектът е в отговор на сериозния проблем с масовото отпадане на роми от училище и образователната система. От 1990 до 2007 г. ежегодно от училище в България отпадат около 26000-33000 деца, предимно роми, което генерира един внушително и драматично нарастващ контингент от млади необразовани хора, неподготвени за съвременния пазар на труда, потенциално безработни, бедни, маргинализирани.. На базата на данни от различните проучвания по проекта (вкл. и с теренни изследвания в две области със значително присъствие на роми и на отпадащи от училище роми – Монтанска и Пазарджишка) се формулират и изводи и препоръки за преодоляване на тежкия проблем. Представя се и целият инструментариум на проекта, с редица полезни приложения и богата литература с разработки в областта.

Пехливанова, Н. Съвременният галерист - идентичност и стратегии за присъствие в културния живот на българското общество. 1997-1999 г.
Индивидуален изследователски проект.


Пехливанова, Н. Етнокултурна идентичност и стратегии за общуване на зрелостниците от Пиринския регион. 1997-1998 г.
Ръководител на проекта: Н. Пехливанова. Проектът е финансиран от Фондация “Отворено образование”.


Пехливанова, Н. Промени в отношението на българина към частната собственост и частния бизнес у нас 1991-1993 и 1883-1995 г. Ръководител: проф. дфн М.Драганов. Проектът е финансиран от МОН.


Симеонов, П. Касовите бележки. 2006

  назад | нагоре | начало 
(C) 2017 - Institute of sociology