Deprecated: mysql_connect(): The mysql extension is deprecated and will be removed in the future: use mysqli or PDO instead in /www/sociology-bg.org/old-sociology/root/inc/database.inc.php on line 39
Структурни звена
?????? „??????????? ?? ??????????? ?????????????? ???????????”

????????? ???????

Проект„Нагласи и отношение към българската наука”
Научен ръководител на проекта: ст.н.с. І с. д.с.н. Св. Съйкова
Членове на колектива на проекта: Ст.н.с. І ст. д.с.н. Ат. Атанасов; ст.н.с. І ст. д.с.н. Т. Неделчева; ст.н.с. ІІ ст. д-р Е. Ченгелова; н.с. І ст. д-р В. Киров
Период на провеждане: май–октомври 2007 г.
Източници на финансиране: БАН


Библиографска справка за публикации по проекта:

  1. Нагласи и отношение към българската наука. 2008. Академично издателство “М. Дринов”, София
  2. Атанасов, Ат. Средствата за наука и научни изследвания през погледа на българите. Сп. Наука, 7
  3. Съйкова, Св. 2007. Виждания – представи, отношение и оценки на българите за значимостта и ролята на науката и научните изследвания в България. Сп. Наука, 6
  4. Неделчева, Т. Бъдещето на българската наука и научни изследвания. Сп. Наука, 7
  5. Ченгелова, Е. Приносът на българската наука за развитието на обществото – в огледалото на общественото мнение. Сп. Наука, 6
  6. Атанасов, Ат., Св. Съйкова. Българинът се гордее със своите учени, държавата – нехае. 2007. В-к Монд, бр. 11
  7. Съйкова, Св. Грижите за науката са недостатъчни. 2007. В-к Монитор, 11

Резюме:
В книгата „Нагласи и отношение към българската наука” се представят и анализират основните резултати от емпирично социологическо изследване на тема „Нагласи и отношение към българската наука”. То е проведено през м. юни 2007 г. от авторски колектив на Института по социология на БАН. Изследването е представително за българското население над 18 годишна възраст. В него са включени 1000 лица, а информацията е събрана с метода на стандартизираното интервю. Три месеца по-късно (септември 2007 г.) част от въпросите бяха повторени в изследване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) също сред 1000 лица. Целта бе да се провери доколко събраната информация отразява трайни и устойчиви нагласи и отношение на българите към науката и дейността на учените. Двете изследвания са проведени по една и съща методика, което прави данните съпоставими. Сравнителният им анализ показа много добро съвпадение на обобщените показатели от двете изследвания с еднопосочни оценки и изводи. Отклоненията са в границите на допустимите стохастични грешки. Този факт приемаме като сигурен индикатор за установените нагласи и отношение на българското общество към науката. Същевременно той е и гаранция за коректността на приложения методологически подход в изследването.

Съдържанието е представено в увод, четири раздела, изводи и сравнителен анализ на данните от двете изследвания. В първия раздел се очертават обобщено представите и оценките на хората за значимостта на българската наука и учените в развитието на обществото, за социалния статус на българския учен и за очакванията на обществото. Във втория са представени оценките на респондентите за приноса на българската наука в развитието на познанието, за решаване на икономически и социални проблеми, за повишаване качеството на живота на хората. В третия раздел се осмислят позициите на българите за ролята на държавата и бизнеса за финансовото осигуряване на научните изследвания. Четвъртият е посветен на перспективите и проблемите в развитието на българската наука. Информацията убедително разкрива положителните нагласи на българските граждани към науката и приносите й за просперитета на обществото. Убедени в мисията на науката, участниците в изследването подкрепят дейността на учените и изразяват тревогата си за нерешените проблеми в тази област и отправят послания към управленските структури на науката и на социалното управление да превърнат развитието на науката в един от най-важните приоритети на социално икономическото ни развитие. На фона на общите положителни оценки не са спестени и критичните бележки за онова, което още не е направено, за техните очаквания за по-активно участие на българските учени във внедряване на българските и световни постижения в практиката. Ясно е изразено и неудовлетворението им от „разминаването” между изискванията на обществото на знанието и политиката по отношение на науката на днешния и особено на утрешния ден. Резултатите от това изследване са интересни за управляващите, като разкриващи моментната картина на отношението на българското общество към дейността на учените, както и в сравнителна перспектива.

* * *

Проект "Новото лице на троянеца 100 години след рождението на Иван Хаджийски"
Научен ръководител на проекта: чл.кор. д.с.н. Ат. Атанасов
Членове на колектива на проекта: ст.н.с. І ст. д.с.н. В. Кожухарова; ст.н.с. І ст. д.с.н. Т. Неделчева; ст.н.с. ІІ ст. д-р Е. Ченгелова; ст.н.с. ІІ ст. д-р М. Молхов
Период на провеждане: април–октомври 2007 г.
Източници на финансиране: Община Троян

Библиографска справка за публикации по проекта:

  1. Атанасов Ат., В. Кожухарова, Св. Съйкова, Т. Неделчева, Е. Ченгелова, М. Молхов. Новото лице на троянеца 100 години след рождението на Иван Хаджийски. 2008. Издателство „Аля”

Резюме:
По повод 100 години от рождението на Ив. Хаджийски по инициатива на секция Методи на социологическите изследвания и общественото мнение беше проведено представително за гражданите над 18-годишна възраст на гр. Троян ЕСИ. Резултатите от него позволиха да се разкрие широка многоаспектна картина на вижданията и оценките на троянци за собствения им живот и бит, за проблемите, с които се сблъскват, за надеждите и очакванията за личното им бъдеще и бъдещето на общината като цяло. Накратко в това изследване по-важните научни достижения на колектива са следните:

  • Конструираните множество обобщени показатели, основани на преценките, отношението и вижданията на троянци за: миналото, произхода и демографските промени в домакинствата; настоящата трудова активност и социална мобилност на троянци; разпределение на заетите по икономически сектори; структурата на активното население според трудовия статус, инициативност и усилия за адаптиране на жителите на Троян в условията на преход;
  • Направените обобщени оценки по основните характеристики на съвременния стандарт и качество на живота на троянското общество: източници и размер на доходите, оценка за собствения икономически статус на троянци; каква допълнителна работа извършват за повишаване на доходите си; брой на безработните в домакинствата; самочувствието и достойнството им на български граждани; отношението към образованието на децата им и доколко успяват да осигурят материални условия за това;
  • Разкритите виждания и отношение на троянци за ефективността на работата на местното управление, както и пожеланията им към управляващите;
  • Обобщените виждания и оценки на жителите на Троян за най-важните проблеми и предизвикателства, засягащи: социално икономическото развитие на общината; къде виждат възможности за повишаване качеството си на живот и личен просперитет; как оценяват собственото си участие и роля в решаване проблемите на града; вижданията и очакванията им за бъдещото социално икономическо развитие на Троян.

Резултатите от това изследване могат да послужат:

  • на общинската управа на гр. Троян при разработване и обосноваване на програми за действие
  • За ориентиране развитието на основните социални взаимодействия, отнасящи се до живота, работата, бита и бъдещето на жителите на града
  • Като фактологична основа за бъдещи сравнителни изследвания – оценки на тенденции и промени в качеството на живота и развитието на социалните взаимодействия
  • Като методологическа основа за изследвания с подобна тематика не само за гр. Троян, но и за други селища, както и за страната като цяло.

* * *

Проект „Електоралните изследвания: изследователски проблеми и прогностични възможности”
Научен ръководител на проекта: чл.кор. д.с.н. Ат. Атанасов
Членове на колектива на проекта: Молхов, М., Съйкова, С., Ченгелова, Е., Маркова, Е., Пейчева, Д.
Период на провеждане: 2002-2005 г.
Източници на финансиране: бюджетни

Библиографска справка за публикации по проекта:

  1. Атанасов, А., Молхов, М., Съйкова, С., Ченгелова, Е., Маркова, Е., Пейчева, Д. Електоралните изследвания: изследователски проблеми и прогностични възможности. В. Търново, Издателство “Фабер”, 2006, 318 с.

Резюме:
Изследователският проект подлага на системен анализ практиката на електоралните изследвания в България през призмата на основните теоретични и практически постижения. В резултат са разкрити най-съществените проблеми и противоречия при провеждането на електоралните изследвания в страната; обосновани са предложения и препоръки към методологията, методиката и практическата реализация на тези изследвания.

Анализът се отнася до проведените в периода 2001-2004г. електорални изследвания (с акцент върху изборната кампания за местните избори – октомври 2003 г.). За сравнение, е предложен анализ на опита н аутвърдени имена в световната практика, като техният опит се изследва главно по литературни източници. За анализа на резултатите от електоралните изследвания в България са използвани официално публикувани данни и оценки, както и други достъпни за изследовател¬ския екип източници от организациите, провеждащи такива проучвания. Основните научни резултати от завършената планова работа могат да се обобщят както следва:

  1. Извършено е теоретично описание на електоралните изследвания като специфичен вид социологически изследвания и е предложена широко обхватна тяхна класификация по няколко критерия: а) предмет; б) изследователски и обществено-инструментални функции; в)специфични методи за регистрация и г) специфични методи на анализ на резултатите.
  2. В резултат на извършената аналитична работа е установено, че в преобладаващото си мнозинство българският избирател се отнася с разбиране и участва активно в този тип изследвания. Съществуващият проблем, свързан с отказите тук е: какво реално може да се прави от страна на изследователите, така че отказите да не надхвърлят онази граница, която би поставила под съмнение познавателната стойност на резултатите, основани на информацията, дадена от реално участващите респонденти.
  3. Методологическият анализ показва, че българските агенции, провеждащи електорални изследвания следват (и са в съгласие с) практиката на най-развитите в това отношение страни. Освен общите за емпиричните социологически изследвания, тук се прилагат и някои специфични техники. Акумулираната от тях социологическа информация е благоприятна предпоставка за разгръщане на анализа в динамичен аспект, което, със съжаление констатираме, сега много рядко (ако изобщо) се прави.
  4. Обобщен е, въз основа на получената от секцията информация, проблемът с извадките при електоралните изследвания. Доказано е, че традиционно и преимуществено се използват представителни, квотни, телефонни извадки, фокус групи. Извадки на принципа на “отзовалите се” и други модели на извадки са характерни главно за журналистическите анкети, в Интернет и другаде. Известно безпокойство предизвиква фактът, че в последно време в някои от агенциите започват да се чуват гласове, атакуващи абсолютно необосновано научната стойност и практическата ценност на представителните извадки, обявявайки с лекота, че академичните среди у нас придавали на стохастичната извадка “свръх ценност”. Пак от агенциите обявяват някои извадки (квотни, телефонни и т.н.) за представителни, а както е известно от теорията, те не осигуряват условия и възможности за контрол и коректна оценка на грешката при екстраполацията на данните на извадката към оценки за генералните съвкупности. По този повод се подчертава, че: 1) още никой не е опровергал научните основания на представителните извадки; 2) в цял свят и в теорията, и в практиката стохастичните извадки се прилагат масово и напълно успешно; 3) различните модели на непредставителни извадки имат своето място, понякога със значителни организационни предимства, но при използването им не следва да им се приписват познавателни възможности, отвъд техните собствени.
  5. Въз основа на литературни източници, е направен опит е за обобщение на практиката на електоралните изследвания у нас и в чужбина с оглед преди всичко на методологическите и методически проблеми, засегнати в тези материали. Например: теоретични и методологически въпроси на електоралните изследвания; методология и методика на социологическите и социално-психологическите изследвания на електоралните нагласи и електоралното поведение, вкл. моделирането на последното. При методическите въпроси се разглеждат предмета и обекта на електоралните изследвания, ролята на Мичиганската школа като пионер на тези изследвания; изследователските направления при електоралните изследвания с техните основни характеристики и проблематика; ролята и основните методологически въпроси при национално представителните електорални изследвания и връзката им с другите емпирични социологически изследвания; използването на изследванията от възложителите – преди всичко кандидатите за изборни длъжности и техните предизборни екипи; ролята на средствата за информация; влиянието на самите изследвания върху нагласите и поведението на избирателите; фактори, влияещи върху точността на предвижданията за изборните резултати, броя на гласувалите и съответно на негласувалите, поведението на колебаещите се.
  6. Анализът дава основания да се твърди, че определено съществуват опити да се манипулира общественото мнение чрез информацията от електоралните изследвания. Тази ситуация крие сериозни рискове да се заблуждава обществеността, като се сътворява “обществено мнение” в полза на частни егоистични интереси. Последните са в състояние да предизвикат трайно обществено недоверие към тези изследвания. Условия за това има - на единия край на махалото са свръхочакванията към данните от електоралните изследвания, които просто не се сбъдват, а на другия край – свръхподозренията. Тъкмо затова дълг на социологическите агенции е преди всичко да осветляват открито реалните познавателни възможности на собствения си информационен продукт, за да предотвратят подхранването на ненужни илюзии. Всичко това е императив, който ги задължава в никакъв случай да не създават поводи за съмнения и подозрения в коректното и честно представяне и коментиране на обобщените резултати от всяко електорално изследване.
  7. При електоралните изследвания съществува значителен неизползван акумулиран ресурс от социологическа информация. В качеството им на едни от малкото у нас лонгитудиални емпирични изследвания, те предлагат много добри възможности за задълбочаване на изследванията на електоралните нагласи и електоралното поведение. Не само като моментни снимки, а главно с оглед по-задълбочено и многоаспектно изследване на самия процес на формиране, политическо съзряване и прояви на електорални нагласи. В частност това засяга и процеса на активиране (намаляване неучастието) на избирателите с оглед разгръщане на демокрацията, ефективен контрол върху политическите процеси, а защо не и върху “политическите игри”. Интересно е например да се изследват и класифицират по значимост и тежест факторите, от които зависи състоянието и промяната в електоралните нагласи и поведение.

* * *

Проект Емпиричното социологическо изследване на социалната действителност: подходи, методи, организация. Проблеми и нови решения
Научен ръководител на проекта: чл.кор. д.с.н. Ат. Атанасов
Членове на колектива на проекта: Молхов, М., Съйкова, С.,Ченгелова, Е., Георгиева, В.
Период на провеждане: 2000-2002 г.
Източници на финансиране: бюджетни

Библиографска справка за публикации по проекта:

  1. Атанасов, А., Молхов, М., Съйкова, С., Ченгелова, Е., Георгиева, В. Емпиричното социологическо изследване на социалната действителност. Подходи, методи, организация. Проблеми и нови решения. София, Академично издателство “М. Дринов”, 2004, 253 с.

      Резюме:

      • Осъществен е многоаспектен анализ на практиката на емпиричните изследвания у нас и в чужбина. Обект на внимание са стратегията, изборът на подходите и методите за събиране и анализ на информацията. Направен е опит те да бъдат видяни през широката призма на съвременната практика и достижения в тази област;
      • Осветлени и разкрити са главните проблеми – методологически, методически и организационни. Те засягат избора на тематиката и технологията, от което зависи качеството на интелектуалните продукти при провежданите емпирични изследвания. Подробностите са представени в отделните части на разработката;
      • Във всеки раздел на разработката са представени обобщения и оценки на теоретичните постижения и практическия опит на други страни при разработване и внедряване на нови подходи, методи и методики в практиката на емпиричните социологически изследвания. Предлагат се някои нови или известни, но пренебрегвани и недостатъчно прилагани у нас методологически и методически решения;
      • Изследователските подходи на емпиричните изследвания на социалната действителност при анализа на зависимости, причинни и други връзки се третират обобщено. Подробно са представени различни класификации и схеми на основните типове изследователски задачи. Полезни за практиката на емпиричните изследвания са и подробно систематизираните критерии за избор на изследователските стратегии. Изложените виждания за възможните изследователски решения са опит за обобщения, които имат преди всичко практическа насоченост с цел да подпомагат изследователите при избора на оптимални подходи и методи;
      • Обосновано е едно ново приложно направление – т. нар. оценяващи социални изследвания. Тяхното приложение в емпиричната социология има добри перспективи да се разширява и развива, предвид голямата и непреходна задача да се оценяват ефектите от провежданите политики и социални програми, да се разкриват противоречия и проблеми в тях, да се оценяват факторни влияния и да се правят прогнози за бъдещето;
      • Дадени са идеи за използване на нестатистически методи и решения при анализа на данните от емпирични изследвания. В частност те се отнасят до някои от т.нар. качествени методи за анализ на данните. Целта е да се разширяват възможностите за обогатяване на анализите, когато информацията е представена на слабите скали на измерване – номинална и ординална. Измежду тях са: априорни и апостериорни модели за анализ на емпирични данни; биографичният метод; модернизирани методи и модели от теория на игрите; логит-методът, методите на компютърна и др. симулация; модели, заимствани от физиката (от теория на хаоса); методи за оценяващи изследвания; етносоциология; клетъчни автомати и др.;
      • Специално място е отделено на малките извадки. Основният извод е, че този методологически инструмент неоснователно е подценяван и, че той трябва да бъде “реабилитиран” в българската емпирична социология, както това вече е направено в страните с развити традиции в емпиричните изследвания. В разработката се изяснява същността на малките извадки, техните познавателни възможности, разкрити са проблеми, направени са полезни класификации и са дадени някои полезни решения;
      • Обоснована е необходимостта от разширяване целите и задачите на емпиричните социологически изследвания. В тях трябва да се включват и задачите за търсене на новаторски идеи и варианти за решаване проблемите на социалното управление, за своевременно разкриване на онова “малко, но жизнено-важно нещо”, което бележи началото на промяна, разкрива “кълновете” на новото;
      • Значително място е отделено на проблемите, засягащи сравнителните емпирични изследвания. Застъпва се тезата, че сравнителните изследвания са иманентно присъщи на всяко емпирично изследване. Осветляват се най-важните проблеми, възникващи при всеки опит за сравнителен анализ на данни от емпирични изследвания. Предлагат се обосновани модели за предварително моделиране компонентите на наблюдаваните разлики и подходящи стратегии за изследване, с цел намаляване на рисковете за грешки при анализа и тълкуването на резултатите от него;
      • Част от разработката е посветена на методологическите и методически решения (теория и практика) особености на редица качествени методи за набиране на първична информация от така наречената ”топла социология”, като дълбочинно интервю, свободна беседа, фокус групи, групова дискусия, активно изследване, етнометодология, биографичен метод– същност, класификации, познавателни възможности, планове за практическата им реализация. Предлага се “реабилитация” на метода на включеното наблюдение, като се анализират и оценяват и конкретни примери от българската практика;
      • Разгледани са съвременни методи за експертни оценки и обработката на информацията от тях.Резултатите от проведените изследвания по темата осветляват в голяма степен и насоките на бъдещите изследвания в тази област. Най-важните от тях са: първо, по-нататъшно изследване, адаптиране и обосноваване на модели и програми за практическото използване на някои от представените методи и методологически решения;второ, изследване на най-важните проблеми, засягащи качеството на интелектуалните продукти от емпиричните социологически изследвания и търсене на ефективни решения;трето, съществен е проблемът за апробиране на предлаганите решения и за осигуряване достъпността на тези резултати до широк кръг изследователи, както и до преподаването във ВУЗ;четвърто, с такава цел трябва да се търсят възможности за публикуване на резултатите от разработката.;

      назад | нагоре | начало 
    (C) 2017 - Institute of sociology